(Mary Cassatt, Portrait of Alexander J. Cassatt a His Son, Robert

(Mary Cassatt, Portrait of Alexander J. Cassatt a His Son, Robert Kelso Cassatt, 1884)

♥ Обичам те, сине

Мисли, които минават през главата ми, до момента в който карам сина си до учебно заведение: заран, дете, ти изглеждаш ядосан в униформата си на скаут „ кутре “, не си толкоз пълен, колкото твоят дъртак, когато той самият беше „ кутре “. Мисля, че на твоята възраст косата ми в никакъв случай не е била толкоз дълга, не преди да отида в колежка, само че мисля, че въпреки всичко безусловно ще те разпозная, без значение по какъв начин изглеждаш: по непослушните косъмчета край ушите, обувките, протрити на палците, набръчканите колене... Привикваме един с различен...

Сега, когато си на осем, се оказва, че към този момент съвсем не се виждаме. В Деня на Колумб ти излезе от къщи в девет сутринта. На обяд те видях за 42 секунди и се върна чак за вечеря, към пет. Липсваш ми, само че зная, че би трябвало да се занимаваш с доста съществени неща. Толкова съществени, естествено, в случай че не и по-важни от това, с което се занимават останалите пасажери по пътя на живота.

Ти би трябвало да пораснеш и да опознаеш света и това е по-важно, в сравнение с да късаш купони за залагания, да закупуваш акции или да срязваш несправедливо хората. Трябва да се научиш какво можеш да правиш и какво не – би трябвало да се научиш и да се справяш с това. Трябва да разбираш хората и да знаеш по какъв начин се държат те, когато не са удовлетворени от себе си – като дребните хулигани, които се хващат за багажника на колелото и се заяждат с по-малките деца. Да-а, ще би трябвало даже да се научиш да се преструваш, че когато ти викат на прякор, от това не те боли. Винаги ще боли, само че ще би трябвало да се правиш, че не ти пука, тъй като другояче идващия път ще те назовават с още по-отвратителни имена. Само се надявам, че ще запомниш по какъв начин си се чувствал, при положение, че в миналото решиш да се държиш пренебрежително с някой малчуган, по-малък от теб.

Кога за финален път ти споделих, че се гордея с теб? Дявол да ме вземе, в случай че мога да си спомня. Спомням си последния път, когато ти се карах. Разправях ти, че ще закъснеем, в случай че не побързаш. Но както споделяше Никсън, като се направи равносметка, не съм те хвалил толкоз, колкото съм ти се карал. И с цел да си знаеш, при положение, че прочетеш това, аз се гордея с теб. Особено ми се нрави твоята самостоятелност, метода, по който се грижиш за себе си, даже когато това мъничко ме плаши. Ти в никакъв случай не си бил от тези, дето хленчат и това те прави най-страхотното момче, което познавам.

Защо ли бащите толкоз постепенно проумяват, че осемгодишните им синове имат потребност от толкоз обятия, колкото и четиригодишните? Ако не внимавам, напълно скоро ще стартира да те туптя по рамото и да ти споделям: „ Здрасти, другар! “, вместо да те прегърна и да ти кажа, че те обичам. Животът е прекомерно къс, с цел да прикриваме любовта си. Защо ли осемгодишните толкоз постепенно схващат, че тридесет и шестгодишните имат потребност от толкоз обятия, колкото и четиригодишните?

Иска ми се пътят да не беше толкоз къс... Искам да си поговорим за нощес... когато твоят по-малък брат заспа, а ние ти позволихме да останеш и да погледаш по какъв начин играе тимът на „ Янките “. Тези мигове са толкоз особени. По никакъв метод не могат да бъдат планувани. Винаги, когато се опитаме да планираме нещо дружно, то не се получава по този начин хубаво, по този начин ужасно или радушно. За няколко прекомерно къси минути ми се стори, че си пораснал и ние седим и приказваме без думи на тематика: „ Как вървят нещата в учебно заведение, сине? “. Вече ревизирах тетрадката ти за домашна работа по математика, по единствения метод, по който мога – с калкулатора. Ти се оправяш с цифрите по-добре, в сравнение с аз, даже и в този момент. И по този начин, ние си говорихме за мача и ти знаеше за играчите повече от мен, тъй че научих нещо от теб. И двамата бяхме щастливи, когато „ Янките “ победиха.

Е, стигнахме до учебната преграда. Тя евентуално ще надживее всички ни. Ще ми се да не отиваш на учебно заведение през днешния ден. Имам да ти споделям толкоз доста неща.

Излизаш бързо от колата. Искам да задържа мига, само че ти към този момент си зърнал неколцина твои другари.

Исках единствено да ти кажа: „ Обичам те, сине... “

* Виктор Б. Милър

Из: „ Пилешка чорба за душата “, изд. Кибеа, 1997 година
Картина: Mary Cassatt, Portrait of Alexander J. Cassatt a His Son, Robert Kelso Cassatt, 1884; Wikimedia Commons